The current stance

Процедурата по осъждане според действащото законодателство се състои в официалното обявяване на присъдата на подсъдимия, при което се определя неговото наказание. На федерално ниво и в повечето щати присъдите се произнасят само от съдията. В някои щати обаче подсъдимият може да избере дали присъдата му да бъде произнесена от съдията или от съдебните заседатели, а в случаите, когато възможното наказание е смърт, тя се произнася само ако и дванадесетте съдебни заседатели изрично я потвърдят. След като съдията произнесе присъдата обикновено минават няколко седмици между обявяването на подсъдимия за виновен и определянето на наказанието му. Този интервал позволява на съдията да изслуша всички допълнителни искания на адвоката на защитата (например искането за ново дело) и да позволи на службата за пробация да проведе необходимите проучвания. Най-лекото наказание, което един съдия може да наложи, е пробацията. То се налага тогава, когато престъплението се смята за маловажно или когато съдията е убеден, че няма голям шанс подсъдимият да извърши ново престъпление. Ако съдията не е склонен да наложи пробация и смята, че престоят на осъдения в затвора е задължителен, той трябва да определи размера на лишаването му от свобода в границите, определени от закона. За да бъдат определяни справедливи наказания, които отчитат спецификата на деянията и личността на извършителите, в закона не трябва да са предвидени точно фиксирани наказания. Федералното правителство и много от щатите, са опитали да създадат набор от точни насоки, които да унифицират съдийската практика, за да елиминират големите разлики в наказанията. На национално ниво това е направено със Закона за реформиране на присъдите от 1987 г., който установява правила за структуриране на процеса по определяне на наказанието. Различните щати също прилагат множество програми за избягване на драстичните разлики в присъдите. През 1995 г. 22 щата вече са създали комисии, които да определят насоки за щатските съдии, и до 1997 г. тези насоки са вече факт в седемнадесет щата. Към момента почти всички щати са приели закони с твърди размери на наказанията, при които за определени престъпления автоматично се налага съответно наказание. Тези разпоредби важат най-вече за престъпленията, при които е приложено насилие, използвано е огнестрелно оръжие или при които става въпрос за рецидив. Привържениците на реформата считат, че основен проблем на съдебната система е прилагането именно на подобни закони с твърдо определени наказания. Решението му според тях е създаване на възможност по законодателен път за по-широка дискреция на съда, който да има правомощието да индивидуализира наказанието в широки граници, като отчита конкретната обществена опасност на личността на извършителя и самото престъпление.

В доклад, публикуван от Американския съюз за граждански свободи, е оповестено, че през 2012 г. най-малко 3 278 американци са излежавали присъда лишаване от свобода без право на замяна за извършени престъпления с ниска степен на обществена опасност като източване на гориво, кражба на обяд, заплашване на полицай и кражба от магазин. Около 79 % от тези престъпления са свързани с притежание и разпространение на наркотични вещества, 20 % са престъпления против собствеността, а около 1 % са трафик и други нарушения в Алабама и Флорида.

Американският съюз за граждански свободи прикани щатите и федералното правителство да преразгледат влезлите в сила присъди за доживотен затвор. В рамките на проведеното проучване анкетираните съдии споделят, че по повече от 83 % от делата, при определяне на присъдата, не са притежавали правото да упражняват свободна преценка.

Въпреки реформаторските идеи на президента Обама неговите правомощия са ограничени. Цялостната реформа в системата на наказанията следва да бъде инициирана от Конгреса, който в последните години приема все по-тежки закони, които имат за резултат увеличаване на броя на затворниците. Новият законопроект “SAFE Justice Act” печели все повече привърженици. Говорителят на Белия Дом Джон Бейнър сподели, че законопроектът има необходимата подкрепа да бъде приет. В основата на законопроекта е премахване на задължителния минимум на наказанието лишаване от свобода за леки престъпления, свързани с държане, употреба и разпространение на наркотични вещества, както и създаване на образователни и други програми в затворите, с които се цели намаляване на броя на рецидивистите.